България и Еврозоната: Какво ще се промени за кредитите, лихвите и икономиката ни- част 1

Финанси

10/06/2025

През последните години темата за присъединяването на България към Еврозоната става все по-актуална. Очаква се страната ни да приеме еврото като официална валута в близките години, а това поставя редица въпроси пред гражданите и бизнеса. Най-често обсъжданите са:
Ще се вдигнат ли лихвите по кредитите?
Ще получаваме ли по-висока доходност по депозитите?
Ще загубим ли контрол върху собствената си икономическа политика?
В основата на тези въпроси стоят ключови финансови институции като Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), както и специфичният за България Валутен борд, който вече силно ограничава независимата ни парична политика.
В тази статия ще разгледаме:

Как работят ЕЦБ и БНБ;
Какви са механизмите за определяне на лихвите;
Какво означава „печатане на пари“ и защо това не е толкова просто;
Какво ще се случи с кредитите и депозитите след влизането в Еврозоната.

Целта ни е да внесем яснота и да подготвим читателя за бъдещите промени чрез факти, а не чрез слухове и спекулации.
Какво представлява Европейската централна банка (ЕЦБ)?
Европейската централна банка (ЕЦБ) е основният финансов орган, който управлява паричната политика в Еврозоната – групата от държави, използващи еврото като официална валута. Създадена е през 1998 г., със седалище във Франкфурт, Германия, и играе ключова роля за поддържането на ценовата стабилност и икономическото равновесие в зоната.
Основни функции на ЕЦБ:

Определяне на основните лихвени проценти, по които банките в Еврозоната си заемат пари от централната банка.
Контрол върху инфлацията – основна цел на ЕЦБ е да поддържа инфлацията близо до, но под 2% годишно.
Издаване на еврото и регулиране на паричното предлагане.
Надзор над банките чрез Единния надзорен механизъм (SSM).

Как ЕЦБ определя лихвите?
Всяко решение за промяна на основните лихви се взема от Управителния съвет на ЕЦБ, който се състои от:

Изпълнителния борд на ЕЦБ;
Управителите на централните банки на страните от Еврозоната.

Решенията се основават на икономически анализ и прогнози: инфлация, растеж, потребление, международни фактори. Когато инфлацията е висока – лихвите се повишават, за да се охлади икономиката. Когато има забавяне на растежа – лихвите се намаляват, за да се стимулира потреблението и инвестициите.
ЕЦБ и страните членки
След влизане в Еврозоната, България ще загуби възможността да води самостоятелна парична политика, а ЕЦБ ще бъде институцията, която ще определя лихвите и паричното предлагане в страната ни – също както го прави за Германия, Италия, Испания и останалите.
Каква е ролята на Българската народна банка (БНБ)?
Българската народна банка (БНБ) е централната банка на България и една от най-старите в Европа – основана през 1879 г. Тя има ключова роля в управлението на паричната система на страната, но тази роля е силно ограничена заради Валутния борд, въведен през 1997 г.
Основни функции на БНБ:

Управлява Валутния борд, който фиксира курса на лева към еврото (1 EUR = 1.95583 BGN);
Контролира и регулира банковия сектор – издава лицензи, следи ликвидността, извършва надзор;
Управлява валутния резерв – държи достатъчно евро и други резерви, за да покрие напълно левовата парична база;
Издава банкноти и монети в лева, но не може да влияе на паричното предлагане чрез "печатане на пари".

Ограничения заради Валутния борд:
БНБ не може да провежда самостоятелна парична политика. Това означава:

Не определя лихвените проценти;
Не може да финансира държавния бюджет (забрана за „печатане на пари“);
Не може да провежда операции на открития пазар като купуване или продаване на ДЦК с цел влияние върху ликвидността в икономиката.

Как следва БНБ политиката на ЕЦБ?
Тъй като левът е фиксиран към еврото, всяка промяна в лихвените нива на ЕЦБ непосредствено влияе върху условията в България. Когато ЕЦБ вдига основната лихва, това се отразява и на междубанковите лихви у нас, а оттам – и на лихвите по кредити и депозити.
Накратко: БНБ е стабилизираща, но не и активна централна банка – тя гарантира стабилността на лева чрез механизма на Валутния борд, но реално следва външната политика на ЕЦБ.
Исторически контекст: Защо беше въведен Валутен борд през 1997 г.?
До средата на 90-те години България преживяваше дълбока икономическа и финансова криза:

Хиперинфлация – през 1996–1997 г. годишната инфлация надминава 300%;
Колапс на банковата система – масови фалити на банки, изтегляне на депозити, загуба на доверие;
Обезценяване на лева – валутният курс се срива, а спестяванията на хората се изпаряват.

В този контекст, през юли 1997 г., под натиск от Международния валутен фонд (МВФ) и с цел възстановяване на доверието в икономиката, България въвежда Валутен борд, който фиксира лева към германската марка (а по-късно – към еврото).
Как работи Валутният борд?
Сърцето на Валутния борд е фиксираният валутен курс. От 1999 г. насам, той е:
1 евро = 1.95583 лева
Този курс се поддържа чрез строг механизъм, основан на три ключови принципа:
1. 100% валутно покритие на паричната база
БНБ не може да емитира нови левове, освен ако не разполага с еквивалентната сума в евро в своя валутен резерв. Тоест:

Ако в икономиката влязат нови 1 милиард лева, БНБ трябва да има 511 милиона евро (по курса 1.95583) в резерва.
Така се гарантира, че всяко левче е "подплатено" с реална стойност в чуждестранна валута.

2. Автоматично конвертиране на лева в евро
БНБ е длъжна да купува и продава неограничено евро срещу левове по фиксирания курс. Това:

Осигурява предвидимост и стабилност;
Премахва спекулации и валутни рискове;
Гарантира доверие в лева.

3. Забрана за "печатане на пари"
БНБ не може да финансира правителството чрез директни заеми или изкупуване на държавни ценни книжа. Това премахва възможността за инфлационен натиск от страна на бюджета.
Резултатите от Валутния борд:

Рязък спад на инфлацията – от над 300% до едноцифрени стойности;
Възстановено доверие в лева – стабилност на курса и финансовата система;
Стабилна банкова система – рестартирана под строг регулаторен контрол.

Именно този изключителен контрол и дисциплина на Валутния борд направиха възможно стабилизирането на българската икономика. Но това също така означава, че БНБ се е отказала от класическите инструменти на паричната политика – не може да променя лихви, не може да напомпва ликвидност и не може да регулира цикли чрез валутен курс.
Откъде тогава идват новите левове при Валутен борд?
1. Чрез покупка на евро от БНБ
Когато някой – например търговска банка, фирма или чуждестранен инвеститор – внесе евро в България и иска да ги обърне в левове, БНБ автоматично продава левове срещу тези евро по фиксирания курс.
🔹 Пример:
Ако една банка внесе 100 милиона евро от чужбина, БНБ ѝ дава 195.583 милиона лева.
Резултат: в икономиката влизат нови левове, но те са 100% покрити с валутен резерв.
2. Чрез валутни постъпления от износ, туризъм, чужди инвестиции
Когато български износител продава продукция в чужбина и получи плащане в евро, тези евро:

Влизат в банковата система;
Често се обменят в левове, за да плаща заплати и разходи;
Банката му дава левове (от резервите, или след купуване от БНБ).

Това е „пазарно“ създаване на левове – реално се вкарва чужда валута и срещу нея се емитират нови левове.
3. Чрез еврофондове и трансфери от ЕС
България получава милиарди евро годишно по линия на еврофондовете.
Когато тези средства влязат по сметки в БНБ или по бюджетни програми:

Те се обменят в левове;
БНБ предоставя съответната левова сума срещу евро резерв.

Това е и основен „канал“ за увеличаване на левовата парична база без да се печата неконтролируемо.
Какво не може да се случи:
БНБ не може сама да реши: „Айде ще пуснем още 1 млрд. лева, защото икономиката е в рецесия.“
Ако няма реални евро, няма и нови левове. Това елиминира риска от инфлационно финансиране, каквото причини хиперинфлацията преди 1997 г.
Новите левове влизат в икономиката само когато влязат нови евро.
Това става чрез търговия, инвестиции, туризъм, еврофондове или трансфери.
Всеки лев е „подплатен“ – и затова хората му вярват.
Какво е Валутен борд и как влияе върху паричната политика?
Валутният борд е изключително стриктна форма на фиксиран валутен курс. При него националната валута (в случая – левът) е напълно обезпечена с чуждестранна валута (евро), а централната банка (БНБ) няма право да води самостоятелна парична политика.
Това означава, че:

БНБ не определя основната лихва в страната;
Не "печатa" пари, освен ако не получи съответното количество евро;
Не стимулира икономиката чрез т.нар. "количествени улеснения" (както прави ЕЦБ или Фед).

🧰 Механизмът на Валутния борд – как работи?

Елемент	Описание
Фиксиран курс	1 EUR = 1.95583 BGN (не се променя)
100% валутно покритие	За всеки лев, БНБ държи еквивалента в евро
Автоматична конвертируемост	Всеки може да обмени лева за евро по фиксирания курс
Забрана за кредитиране на държавата	БНБ не може да финансира бюджета или банки

Какви са последиците за паричната политика? Ограничения:

БНБ не може да променя лихвите – те се определят от външните пазари и от политиката на ЕЦБ.
Няма инструмент за справяне с рецесия – не може да се "пуснат" пари в икономиката при криза.
Кредитната политика се влияе от външни фактори – лихвите по кредитите и депозитите у нас зависят от решенията във Франкфурт, не в София.

Ползи:

Фискална дисциплина – правителството не може да харчи безконтролно.
Високо доверие във валутата – курсът е предвидим, няма валутни рискове.
Ниска инфлация – паричното предлагане е ограничено от реални валутни постъпления.

Връзката с бъдещето: Еврозоната
На практика, Валутният борд е подготвителна фаза за влизане в Еврозоната.

Левът вече е обвързан с еврото;
БНБ вече следва политиката на ЕЦБ (без да участва във вземането на решения);
Единствената разлика е, че все още имаме национална валута и собствена централна банка, макар и с ограничени правомощия.

С влизането в Еврозоната:

Валутният борд отпада;
Левът се заменя с евро;
БНБ става част от Евросистемата, а България получава глас в решенията на ЕЦБ.

Прочетена: 85 пъти

Виж всички

Приемане на еврото в България: Какво означава за всеки от нас?

Готова ли е България за еврото? Разбери какво ще се промени за теб, какви са рисковете и защо слуховете за златото не са истина.

Финанси

30/05/2025

Годишен процент на разходите (ГПР) – Как да разпознаеш реалната цена на кредита

Разбери какво е ГПР и как да избегнеш скритите такси при кредитиране. Сравнявай оферти и вземи информирано решение с помощта на реалната цена на кредита.

Финанси

12/04/2025