Давност в българското право – какво трябва да знаем?

Право и общество

06/04/2025

Какво е давност? и Може ли съдът да приложи изтекла давност служебно?
Давността е срок, след изтичането на който едно право не може да бъде принудително осъществено. В България съществуват погасителна (напр. 5 или 10 години) и придобивна давност. За да се възползваш от изтекла давност, трябва изрично да направиш възражение.

Давността е един от онези юридически термини, които често чуваме, но не винаги разбираме напълно. Въпреки това, тя има сериозно значение както за гражданите, така и за бизнеса.

В българското законодателство има два типа давност: изпълнителна (основна) давност – при нея с изтичането на определен срок се погасява възможността за принудително реализиране на едно право (най-често вземане) и придобивна давност – чрез продължително, явно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху вещ, може да се придобие право на собственост или друго вещно право.

В тази статия ще разгледаме какво представлява изпълнителната (основна) давност, какви видове има и какви са последиците от изтичането ѝ.

Какво представлява давността?

Давността е правен институт, чрез който настъпват определени правни последици след изтичане на определен период от време, през който едно субективно право не е било упражнено или едно задължение не е било изпълнено.

Най-общо казано, давността е срок, след изтичането на който субективното право не може да бъде принудително осъществено чрез съд или друг компетентен орган. Това не означава, че правото изчезва, а просто че държавата вече не го защитава активно.

Видове давност в българското право

В българското законодателство съществуват няколко основни вида давност, като всяка от тях се прилага в различен контекст:

1. Обща погасителна давност – 5 години

Това е най-разпространеният вид давност. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с изтичането на 5 години се погасяват всички вземания, за които не е предвиден друг срок. Това включва:

вземания по договори, които имат еднократен характер, тоест задължението съгласно договора, за да се счита за изпълнено, трябва да се плати еднократно. За това например, при договора за банков кредит, банката първо обявява за предсрочно изискуем целия размер на кредита, тоест тя вече си търси целия размер на кредита с еднократно плащане и след това пристъпва към изпълнение, така за цялата сума тече 5 годишна давност. В противен случай, ако тя не е обявила кредита за предсрочно изискуем, трябва да търся всяка вноска поотделно и тогава за всяка вноска тече по кратката 3 годишна давност.

2. Кратки давностни срокове
Има и по-кратки давностни срокове, предвидени от закона:

3 години – за вземания за възнаграждение по трудов договор, за наемни и лизингови отношения и други периодични плащания, както и при искове за неустойки, лихви и други последици от неизпълнение.

3. Дълга (абсолютна) давност – 10 години

Съгласно чл. 111 от ЗЗД, независимо от спиране или прекъсване, вземанията се погасяват след 10 години. Това е така наречената абсолютна давност, която действа като крайна граница за принудително осъществяване на правото.

Изключения: не се прилага за:

задължения за обезщетения за вреди от деликт
задължения за издръжка
за обезщетения по Кодекса на труда
търговци и професионални длъжници

Как се прилага на практика?

В изпълнителното производство: ако са изминали 10 години от падежа на вземането (или от влизането в сила на съдебното решение), длъжникът може да направи възражение за абсолютна давност, дори да е имало действия на ЧСИ.
Кредиторът не може да “рестартира” този срок – няма прекъсване.
Абсолютната давност не се прилага служебно – трябва изрично възражение от длъжника.

Съдебна практика и позиции
ВКС в множество решения потвърждава, че:

Абсолютната давност е самостоятелен институт, различен от обикновената 5-годишна погасителна давност.
След изтичане на 10-те години, длъжникът има неотменимо право да се освободи от задължението, дори ако е осъден.
Възражението за абсолютна давност не може да се приеме за злоупотреба с право – това е законосъобразна защита.

Абсолютната давност предоставя защита на физическите лица срещу неограничено дълго преследване на дългове. Важно е да се отбележи, че давността не се прилага служебно, длъжникът трябва изрично да се позове на нея.

Ключови практически моменти

Давността не погасява самото право, а само възможността за принудителното му реализиране.
Възражението за изтекла давност не се прилага служебно – длъжникът трябва да го заяви изрично.
Прекъсването на давността "нулира" изтеклото време – започва да тече нов срок.
Спирането на давността временно "замразява" изтичането ѝ – например при форсмажор, между съпрузи, настойник и подопечен и др.

Как се прекъсва и спира давността?
Прекъсване на давността настъпва, когато:

кредиторът предяви иск пред съд,
длъжникът признае дълга.
с предприемане на действия за принудително изпълнение

След прекъсване започва да тече нова давност.

Кои действия са „действия за принудително изпълнение“?

- Опис и оценка на имущество на длъжника: Това включва действия като опис на движими или недвижими вещи с цел тяхната последваща продан.
- Налагане на запор или възбрана: Налагането на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение или други вземания на длъжника, както и възбрана върху недвижими имоти.
- Насрочване и извършване на публична продан: Организиране и провеждане на публична продан на описаното имущество на длъжника.
- Изземване на движими вещи: Фактическо отнемане на движими вещи от длъжника с цел удовлетворяване на вземането.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г., тези действия се считат за валидни изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност.

Разграничение на така наречената „перемпция“ и давността
В практиката се е наложил термина „перемпция“ за прекратителното основание по член 433, алинея 1, точка 8 от Гражданско процесуалния кодекс на Република България. Какво гласи той? „Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка“. Какво се има в предвид с това?- Когато взискателят бездейства и не се интересува от събиране на своето вземане, законът го „наказва“, като по закон изпълнителното дело се счита за прекратено след изтичане на две години от последното извършено изпълнително действие (едно от по- горе изброените). Какво означава „по закон“? Това означава, че не е необходимо съдебният изпълнител да се произнася с какъвто и да било акт, всичко това се случва независимо от волята на взискателя, длъжника или съдебния изпълнител, става автоматично. Но именно тук следва да се разграничи давността от „премпцията“. Това, че делото е прекратено, поради неизвършването на действия от взискателя в продължение на 2 години, не означава, че вземането е погасено по давност, означава само, че изпълнителното производство се прекратява, а взискателя има право да го образува отново и да продължи да си събира вземането чрез изпълнителни действия, вземането не се погасява. Именно тази хипотеза доведе до значителни противоречия в практиката, по отношение на това, дали извършените действия, след изтичането на този 2 годишен срок (след перемпцията) могат да прекъснат давността. Една част от съдилищата считаха, че след като са изминали 2 години, без взискателя да извършва изпълнителни действия, делото се прекратява по силата на закона и всички изпълнителни действия след този срок са незаконосъобразни и не могат да прекъснат давността. Други съдилища считаха, че дори след изтичането на 2 годишния срок, без извършването на изпълнителни действия, съдебният изпълнител е длъжен, при постъпване на молба от взискателя с искане за извършване на изпълнително действие, служебно да образува ново изпълнително дело и по това ново изпълнително дело да извърши, исканото, изпълнително действие. Всичко това наложи Върховният касационен съд да се произнесе с Тълкувателно решение по въпроса, а именно: Тълкувателно решение 2/2023 година от 4.07.2024 година на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия, което уеднакви съдебната практика по този въпрос, като взе следното решение: „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“, тоест прие за правилна съдебната практика при която след изтичането на 2 годишния срок, без извършването на изпълнителни действия, съдебният изпълнител е длъжен, при постъпване на молба от взискателя с искане за извършване на изпълнително действие, служебно да образува ново изпълнително дело и по това ново изпълнително дело да извърши, исканото, изпълнително действие. Тоест с това тълкувателно решение, Върховният касационен съд не прие нещо ново, а утвърди стара практика на съдилищата в Република България.

Научи повече как работи цесията на дълг и как да провериш новия кредитор

Пример за перемпция: Образувано е изпълнително дело юни месец 2020 година за вземан, което е възникнало май месец 2020, още от самото начало взискателят не иска извършването на изпълнителни действия, юли месец 2022 година настъпва така наречената „перемпция“, делото се прекратява на основание член 433, алинея 1, точка 8 от Гражданско процесуалния кодекс, не е нужно постановление на Съдебния изпълнител, но давността не е изтекла (не са изминали 5 години от възникване на вземането). Юли месец взискателят депозира молба с искане за извършване изпълнително действие (някое от по-горе изброените), съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело и да извърши исканото изпълнително действие, така имаме ново изпълнително дело, което вече ще е 2023 година и прекъсване на давността. Какво ще се случи, ако съдебният изпълнител не образува ново изпълнително дело, а извърши исканото изпълнително действие по старото изпълнително дело- според мен, в този случай, действието ще е незаконосъобразно и няма да може да прекъсне давността.

Какво представляват колекторските фирми и кога можеш да ги игнорираш

Разлика между прекъсване и спиране на давността
Спиране на давността настъпва при извънредни обстоятелства – напр. когато кредиторът не може да предяви иска си поради непреодолима сила или законова пречка. В тези случаи срокът не тече временно. При отпадане на обстоятелствата, срокът започва да тече там от където е спрял.
Пример за спиране на давност: вземането е възникнало май месец 2020 година, започва да тече давността (ако не се извършват изпълнителни действия) май месец 2023 година настъпва някое от обстоятелствата за спиране на давността, давността спира да тече, изтекли са 3 години, остават още 2. Май 2025 година, обстоятелството за спиране на давността отпада, давността продължава да тече, понеже са останали още 2 години, ако не се извършват изпълнителни действия, давността ще изтече май месец 2027 година. Ако давността беше прекъсната май месец 2023 година то от май месец 2023 година започва да тече нова 5 годишна давност, която ще изтече май месец 2028 година.

Какви са последиците от изтекла давност?

След изтичането на давността, длъжникът може да откаже да изпълни задължението си чрез т.нар. възражение за изтекла давност. Това означава, че вземането не се заличава, но не може да бъде принудително събирано. Важно: съдът НЕ следи служебно за изтекла давност – възражението за изтекла давност трябва да бъде изрично заявено от страната.
Защо е важно да следим давностните срокове?

За кредитори – да не изгубят възможността да съберат дължимото.
За длъжници – да знаят кога могат законно да се възползват от давностната защита.
За всеки гражданин – защото законът пази само тези, които знаят и действат навреме.

Често задавани въпроси
1. Може ли съдът да приложи давност служебно?
Не. Давността не се прилага служебно от съда. Това означава, че страната, която иска да се позове на изтекла давност, трябва изрично да направи възражение. Ако не го направи, съдът ще разглежда вземането все едно е редовно и изискуемо.
2. Как да разбера дали едно вземане е погасено по давност?
Трябва да се прецени:
какъв вид вземане е (договорно, периодично, неустойка и т.н.),
кога е станало изискуемо (начало на срока),
дали има събития, които са прекъснали или спрели давността.
Най-сигурният начин е консултация с юрист, който може да анализира конкретната ситуация.
3. Давността важи ли за държавни вземания, например глоби или данъци?
Да, но при тях има специални правила. Данъчните задължения например се погасяват с 10-годишна абсолютна давност, според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). За глоби по административни нарушения също има различни давностни срокове.
4. Мога ли да платя задължение, което е погасено по давност?
Да, но това ще бъде доброволно изпълнение. Важно: ако платиш дълг, който е погасен по давност, не можеш да искаш връщане на сумата, дори да си разбрал това по-късно.
5. Давността важи ли за устни договори?
Да, независимо дали договорът е устен или писмен, давността се прилага. Разликата е, че при устен договор доказването е по-трудно, но давностните срокове са същите.
6. Какво става, ако прекъсна давността чрез съдебно дело?
Ако завеждаш дело (или ти заведат), давността се прекъсва. След приключване на делото започва да тече нова давност отначало. Това важи и ако дългът бъде признат от длъжника, например с писмо, съобщение или частично плащане.
Как да се защитиш?
Когато получиш писмо от нов „кредитор“, колектор или ЧСИ:

Изискай документи – основание, дата, размер, доказателства
Провери кога е възникнало задължението
Направи възражение за изтекла давност – писмено, с доказателства
Подай жалба до КЗП, ако има натиск или злоупотреба

Виж и статията ни за правата на потребителя и как да ги отстояваш

Давността не е просто формалност – тя е гаранция за правна сигурност и баланс между интересите на страните. Затова е добре да познаваме сроковете, да действаме навреме и при съмнение – да се консултираме с юрист.

Имаш съмнение, че дългът е с изтекла давност?
Пиши ни на info@interesno.eu – ще разгледаме случая ти напълно безплатно и ще ти дадем насоки.
Няма глупави въпроси. Има само информирани хора, които вече не искат да ги лъжат.

Прочетена: 178 пъти

Виж всички

Цесия на дълг – какво означава, какви са правата ти и как да се защитиш от колекторски фирми

Научи какво е цесия на дълг, какви права имаш като длъжник и как да се защитиш при прехвърляне на вземане към колекторска фирма. Правна информация, практически съвети и реална защита.

Право и общество

03/04/2025