България и Еврозоната: Какво ще се промени за кредитите, лихвите и икономиката ни- част 2

Финанси

26/06/2025

Печатане на пари – митове и реалност
В обществото често се говори за "печатане на пари" като магическо решение за всякакви икономически проблеми – от пенсии до кризи. Но в реалността, този процес е много по-сложен, строго регулиран и със сериозни последствия, ако не се контролира добре.
Какво всъщност означава "печатане на пари"?
„Печатане на пари“ в съвременната икономика не означава буквално пускане на банкноти от печатницата, а:
Увеличаване на паричното предлагане в икономиката, обикновено чрез действия на централната банка, като:

Намаляване на основния лихвен процент;
Купуване на държавни облигации или активи (т.нар. количествени улеснения, QE);
Директни заеми към банките или държавата.

Може ли БНБ да "печатa пари"?
Не.
Поради Валутния борд БНБ няма право да увеличава паричното предлагане по своя инициатива. Всеки нов лев трябва да бъде обезпечен със съответното количество евро.

Няма QE програми;
Няма изкупуване на държавни облигации;
Няма стимули чрез лихвена политика.

Това е част от правилата на Валутния борд – създаден с цел да не се допусне хиперинфлация, каквато преживяхме през 1996–1997 г.
А как е при ЕЦБ?
Европейската централна банка има много по-широки правомощия. Тя може и е използвала "печатането на пари" чрез:
Количествени улеснения (QE)

ЕЦБ изкупува държавни и частни облигации от пазара;
Така влива ликвидност в икономиката;
Стимулира кредитирането и потреблението;
Поддържа ниски лихвени нива.

Отрицателни лихви (в миналото)

За да накара банките да отпускат кредити, а не да „трупат“ пари.

Но: ЕЦБ също е ограничена от мандата си

Основна цел: поддържане на инфлацията близо до 2%;
Ако инфлацията излезе извън контрол (както след пандемията и войната в Украйна), ЕЦБ спира стимулите и вдига лихвите.

Какво означава това за България?
Понеже сме във Валутен борд:

Не можем сами да "печатаме пари" – това може да стане само, ако вече сме част от Еврозоната и действаме чрез ЕЦБ;
Не можем да противодействаме на рецесия чрез парични стимули – трябва да се разчита основно на фискалната политика (държавния бюджет).

„Печатането на пари“ не е магия, а рисков инструмент, който трябва да се използва внимателно.
В момента България не разполага с този инструмент, а когато влезе в Еврозоната – ще участва колективно в решенията дали и кога той да се използва.
Лихвените нива в контекста на Еврозоната
В условията на свободен пазар, лихвените проценти са основен инструмент за регулиране на икономиката. В Еврозоната, отговорността за определяне на тези лихви е изцяло в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Как ЕЦБ определя лихвите?
Основният инструмент на ЕЦБ е референтната (основна) лихва, по която търговските банки заемат или депозират средства при централната банка. Тя влияе пряко на:

Лихвите по ипотечни, потребителски и фирмени кредити;
Доходността по депозитите;
Общо ниво на ликвидност и инфлация в икономиката.

Когато ЕЦБ намалява лихвата:

Кредитите поевтиняват → стимулира се потреблението и инвестициите;
Депозитите носят по-ниска доходност → насърчава се харчене, а не спестяване.

Когато ЕЦБ вдига лихвата:

Кредитите поскъпват → търсенето намалява → инфлацията се охлажда;
Депозитите стават по-привлекателни → хората спестяват повече.

Какво е актуалното състояние?
След години на нулеви и дори отрицателни лихви (особено след кризата от 2008 и пандемията), през 2022–2023 г. ЕЦБ рязко промени курса:

Заради високата инфлация в ЕС (двуцифрена на места), ЕЦБ започна най-агресивния цикъл на вдигане на лихви в историята си;
Основната лихва достигна нива над 4% (в зависимост от конкретния инструмент);
Това доведе до по-високи лихви по кредити и по-бавен икономически растеж.

Как това влияе на България?
Макар че още не сме в Еврозоната, заради Валутния борд:

Лихвената политика на ЕЦБ вече ни влияе индиректно;
Междубанковите лихви в България (например SOFIBOR или LEONIA) следват тенденциите на европейските;
Банките у нас реагират на решенията на ЕЦБ с известно забавяне, но посоката е същата.

Какво ще се промени при влизане в Еврозоната?
Когато приемем еврото:

Лихвите у нас ще се определят директно от ЕЦБ, без посредници;
БНБ ще стане част от Евросистемата – ще участва с глас в решенията, но няма да може да ги променя еднолично;
Кредитите и депозитите ще бъдат в евро и ще отразяват общоевропейската лихвена среда.

България вече живее под влиянието на ЕЦБ, макар и без глас в управлението ѝ.
С влизането в Еврозоната това влияние ще стане официално и пряко – както за добрите, така и за трудните решения. Лихвите ще продължат да се движат в синхрон с останалата част от ЕС, и нашите домакинства и фирми ще трябва да се адаптират към това.
А каква лихва определя БНБ сега?
Въпреки че БНБ не провежда активна парична политика, тя все пак определя т.нар. основен лихвен процент (ОЛП) – но тази стойност няма пряко влияние върху икономиката, както например основната лихва на ЕЦБ.
Какво представлява основният лихвен процент на БНБ?

Това е референтна стойност, която служи за изчисляване на законови лихви (например при забава по договори);
Не е инструмент за влияние върху лихвите по кредити и депозити;
Изчислява се автоматично всеки месец на базата на пазарни данни – конкретно, чрез доходността по българските междубанкови сделки (LEONIA Plus).

Пример:
Към май 2025 г. основният лихвен процент на БНБ е около 3,79%
(в реално време се променя, но следва движенията на лихвите в Еврозоната).
Защо този процент няма силна тежест?

Защото БНБ не предоставя ликвидност на банките, както прави ЕЦБ – тоест, търговските банки не заемат от БНБ, а от пазара;
Лихвите по кредити и депозити у нас се формират от:
- Европейската лихвена среда (ЕЦБ);
- Рисковия профил на клиента;
- Банковата конкуренция;
- Очакванията за инфлация и ликвидност.

БНБ определя формално основен лихвен процент, но той е индикативен, а не управленски. Реалната "команда за лихвите" вече се дава от ЕЦБ – а това ще стане още по-официално след влизането ни в Еврозоната.
Ще се вдигнат ли лихвите по кредитите в България?
Това е въпросът, който най-често вълнува обикновения човек:
Ще плащам ли по-висока вноска по кредита си, когато България влезе в Еврозоната?
Нека разгледаме фактите.
Лихвите вече се повишават – и без да сме в Еврозоната
От 2022 г. насам ЕЦБ започна рязко да повишава основната лихва, за да се справи с инфлацията в Еврозоната. В резултат:

Лихвите по новите кредити в България вече са значително по-високи;
Вноските по плаващи ипотечни кредити също растат;
Българските банки плавно прилагат политиката на ЕЦБ, тъй като работят на интегриран европейски пазар, а и заради Валутния борд.

Важно е да разберем:
Лихвите у нас вече се движат нагоре, не защото сме в Еврозоната, а защото следваме Еврозоната чрез Валутния борд.
Какво ще стане с лихвите след влизането в Еврозоната?
Вероятен сценарий:

Плавно изравняване с европейските лихви, особено при нови кредити;
Повече конкуренция между банки → възможност за по-добри условия при кредитиране;
Повече стабилност и предвидимост, но и по-малка защита срещу външни сътресения.

Не толкова вероятен сценарий:

Рязко поскъпване на кредитите само заради приемане на еврото – това не се е случвало в повечето новоприсъединили се страни от Еврозоната (като Литва, Латвия, Словакия и др.);
Цената на кредитите се влияе най-вече от икономическата среда, инфлацията и лихвената политика на ЕЦБ – не толкова от самото преминаване към еврото.

Какво става с настоящите кредити?

Ако имаш кредит в лева с фиксирана лихва – няма да се промени автоматично след приемането на еврото;
Ако имаш плаваща лихва, обвързана с индекс (например SOFIBOR, LEONIA Plus), ще преминеш към нов европейски референт (най-вероятно EURIBOR) – който вече се използва от някои банки;
Възможно е това да доведе до промени в лихвите, но не заради политическо решение, а заради пазарна логика.

Какво показва опитът на други страни?
В държави като Словакия, Литва и Латвия, които приеха еврото през последните 15 години:

Няма трайно и рязко увеличение на лихвите след приемането;
Първоначално има краткотрайни колебания, свързани с прехода;
След това се наблюдава стабилизиране на пазара и засилена конкуренция между банките.

Лихвите по кредитите вече се покачват и ще продължат да се движат според политиката на ЕЦБ – независимо дали сме в Еврозоната или не.
Самото приемане на еврото няма да доведе до внезапен шок, но ще ускори процеса на синхронизиране с европейската лихвена среда.

Прочетена: 34 пъти

Виж всички

България и Еврозоната: Какво ще се промени за кредитите, лихвите и икономиката ни- част 1

Как ще повлияе приемането на еврото върху лихвите, депозитите и финансовата независимост на България? Разглеждаме ролята на ЕЦБ, БНБ и Валутния борд в контекста на бъдещото ни присъединяване към Еврозоната.

Финанси

10/06/2025

Приемане на еврото в България: Какво означава за всеки от нас?

Готова ли е България за еврото? Разбери какво ще се промени за теб, какви са рисковете и защо слуховете за златото не са истина.

Финанси

30/05/2025

Годишен процент на разходите (ГПР) – Как да разпознаеш реалната цена на кредита

Разбери какво е ГПР и как да избегнеш скритите такси при кредитиране. Сравнявай оферти и вземи информирано решение с помощта на реалната цена на кредита.

Финанси

12/04/2025